Родена съм на брега на Дунава. Израснах на брега на морето… Голям, хубав, курортен град…
Родителите ми, добри и интелигентни хора, ме отгледаха с много любов. Имаха възможности, не съм лишавана от нищо. Научиха ме да се трудя… да уча… да бъда упорита… да не се предавам… да имам непреклонна вяра…

Учих в добри училища… прочетох много книги… водиха ме на театър… на опера… Попих от техните отношения спокойствието… добрия тон… добрите обноски… Имах си приятели, с които си играехме на улицата и в парка…Но вътре в мен нещо не ми даваше покой… имаше нещо, което усещах… не го разбирах… Като че ли не бях цялостна… нещо не ми достигаше…
Чак когато мама си отиваше… тя ми каза… Да… родена съм от друга жена…Значи това е било онова неуловимото… неразбираемото… дълбоко в мен стаено, което не го разбирах….усещах го…